14 февруари 2016
Валентинка :)
Господи, как съм окъсала тези играчки - всичките!
Хвърляй ги, хвърляй, момиче, погледни птичките!
После яхвай вятъра,
яхвай мечтите, яхвай простора,
тук е тясно, измислено.
Във главата ти е затвора!
След това тичай да гониш слънцето
до премала, до бездишие,
само тогава Михаля има име.
То е скрито в четиристишие.
Целуни го, помахай му със очите си,
покани го да тичате,
и внимателно прошепни името му.
А то е: Обичам те!
Нямат значение километрите,
дето ще извървите заедно,
щастието се крие в летенето, в общия плисък.
В нещо едно, дето го имат смелите.
В пламъче, дето лизва сърцето.
Нежност и смелост. Стигат.
Тайна ли? - Пази си детето.
7 юли 2016
Обичам те.
Нямат значение
моретата.
Обичам те
защото,
не въпреки.
Имам усещане
за тръгване
по всяко време.
Затова съм тук.
Нямам нужда
от фойерверки
по залез.
Проста вечеря
на дървена маса
стига.
Аз съм гмурец.
В теб.
Щастливо е.
12 юли 2016
Обичам те
щедро,
без приливи
и отливи,
като дете
и даже като куче.
Обичам те
по всяко време,
най-много в онова
със двете чаши вино,
с удавен, лунен силует,
в лилави нощи,
полуголи сенки
на фенери,
в които ние
пърхаме
с пращец.
Не крием нищо,
защото нищо нямаме.
Противно всякаква
безпаметност,
защото те обичам
зная колко.
28 юли 2016
и съм толкова малка
от години насам,
а светът е огромен,
невиждан и тъжен,
и сам
нямам нужда от нищо
само ръката ми
да се хване за теб,
да мълчи в шепичка,
докато плаче
и да усеща, че
всичко ще бъде наред.
23 август 2016
смъртта е няма
листо, попаднало в река
отплува, без да ми помаха.
безмълвно на брега стоя
и не помръдвам, и не чакам,
угаснали са очните ми кухини ,
уста, ръце от камък ням,
едничка съм,
безцветна, примирена срам,
че още дишам. Че съм аз.
А ти си сам.
и зная, утре ще ми мине.
не съвсем. добра актриса
лесно ще играе роля ...
мълчи ми се.
дори,
когато ти говоря.
31 май 2013
всяка истинска жена
е от кост сътворена
тънка и твърда
и гъвкава
остра и нежна
досущ острие
от ребро Адамово
дето е пепел и кал
всяка жена
има руси коси
глас на сирена
амазонски бедра
тръпнеща гръд
ум на брюнетка
всяка жена
е яйце
на Фаберже
2 февруари 2013
мъжът е
гранитена твърд,
от която се посипват
камъчета при всеки удар,
но остава цяла.
мъжът е вода
животворен,
незаменим,
няма спиране,
когато тръгне.
мъжът е остър поглед
и меко погалване.
мъжът е вятър,
хукнал да гони всичко,
което може.
и внезапно утихва.
мъжът е слънце и буря,
хляб и месо,
рало и семе.
мъжът е
прекрасен
за тези,
които имат очи.
11 април 2016
Мълчим в една и съща тема.
Днес не е хубава, нали?
Животът е горчива теорема,
в която няма "ние". Само "аз" и "ти".
Довчерашното съвършенство на овала,
разгънато на две.
Праволинейни, успоредни прави,
с очите на изгубено дете.
Какъв прекрасен ден за болка -
валежно-сив на цвят!
Отказвам се да бъда богомолка.
Дари ме, Господи!
Със свобода и свят!
14 февруари 2016
и ако някога,
на онзи свят
ме попитат за едно
райско желание,
бих поискала
късна закуска
за двама ни,
до прозореца,
с ваза лалета.
в малки, сини съдове
тишина в светлината
на очите.
25 януари 2015
Харесвам мекия дъжд
и той ме харесва.
Бих го взела за мъж,
но уви - ръката ми е заета
да държи висотата
на небето и вятъра
в погледа на любимия,
да изпраща детето
на Път
и да чака,
да носи пазарски чанти,
да ги пуска на прага,
да тича в прегръдка
и да влиза на пръсти
в сърцето
на истински мъж.
Разделени пространствата,
а душите - слети
Харесвам мекия дъжд.
И той ме харесва.
16 януари 2016
не заменям нито крачка от пътя си,
нито залък от хляба си,
белезите по тялото,
витилигото на душата,
хлопнатите врати,
времето под наем,
грешките, нетърпението, пропуските,
възходите на малоумието си,
нито раждането на сина си,
нито нераждането на другия ...
всяка радост е
завинаги,
всяка болка
е минало свършено.
пътят ми, това съм аз.
имам точно толкова,
нямам същото,
колкото трябва
на някого.
5 януари 2016
Той
може да ме чуе през двеста километра,
през повече не сме се случвали,
без да крещя, знае
кога съм се свила в котешко зелено
и кога кацам на покриви от щастие,
той може да види
кога се повдигам на пръсти
в усилие да достигна
горните рафтове на живота си,
винаги вижда височината ми,
никога не ме нарича двуметрова,
защото е по-висок от себе си
и дори не го знае със сигурност,
а това ме кара да съм тиха
в миговете на цялостта си
Тя
може да вдига планини на главата си,
когато го няма става разговорлива,
буйна река, тича по баирите и го вика,
знае, че няма нужда.
сяда на стола като рокля без ръкави
и пак може да го прегърне.
14 декември 2015
тя обича да пере
на ръка
белите криле на ризата му.
той обожава да краде
с устни
ъгълчетата на усмивката ѝ,
да ги завърта в дупчици
после,
точно в средата на бузите.
а ръцете им да капят, премалели
по земята
в малки сапунени локвички,
докато шоколадът в очите им
побелява,
пърха в крилете на миглите.
зад щастливите голи миди,
точно там,
те зачеват песъчинки.
25 юли 2015
Помниш ли, любов моя, пъстротата на синьото,
помниш ли? Онази шапка с бледи лунички
на простора от косите ми, мекотата на пясъка в леглото ни?
Помниш ли средата на жълтъка на рохкото слънце,
разголването му в повърхността на хоризонта
и бавните, източени капчици по усмихнатите очи ... Помниш ли?
И онзи поглед, който се търкулна върху дългите бедра
на черен бански, заровил се в багажника на случайна кола?
Трепета на вълните и фенерите с еднодневки,
музиката на Клайдерман в къщата с мансарда,
стъклописите по прозорците и босоногото събуждане?
И онзи поглед, който се върна върху дългите бедра
с черен бански, заровил се в багажника на случайна кола ...
Събуждам се на следващата сутрин и разбирам,
че съм си отишла.
Събуди се, любов моя, приготвих закуската.
19 август 2013
Не се продавам,
не предлагам и не търся нищичко.
И ако някога реша,
че имам нужди,
то ще е всичкото.
А то е без цена,
без цена.
Тъй както
дишането…
А него мога да ти подаря.
За теб ще спра Земята,
ще бъде вечно пълнолуние
и приливи от дишане
уста в уста.
Ще плачат котките разгонени,
понесли във утробите страстта.
Ще се усмихваме,
доволни от покупката,
загубили представата
за стойността.
Поглеждаме се – сити миди.
Голи сме …
Каква прекрасна сделка –
Закупили сме щастие
до старостта.
29 януари 2015
Докато дишам
харесвам скъпи неща -
очи с цвят на светлина,
ръце от въжета и камък,
пръсти, като водни кончета,
устни с гърлен глас,
мъжки ум и дума,
без връщане назад,
душа,
която познава моята,
страст във всичко,
собствено мнение,
липса на огледало,
изтънчено пиене на вино,
вкус за движение,
високо и нагоре,
с меко приземяване,
четене на музика,
живеене на поезия
и проза, която е сладка
и естествена
сама по себе си,
всеки ден
харесвам скъпи неща
няма евтино щастие
17 март 2013
Любов
не вярвах,
че си още жива
прибрах антените от покрива,
измислях не една причина
да се отричам,
като от Отца
говореше ми търпеливо,
мило,
а аз ти казвах:
прах и суета,
тук покривът е празен,
нямам жило,
такава съм,
не съм царицата,
аз съм пчела
не търся търтей,
нищичко не викам,
освен тъгата си за малко пило,
с което да споявам себе си
а ти отвърна
нищичко не искам,
не искам теб
аз искам себе си
да дам
14 юли 2013
обичам те
зная кого
зная защо
какво и къде
зная как
обичам те звънко и смело
право в очите
с дълги залези под ресниците ми
обичам те ласкаво
ти си единствената
непрестанна нужда от докосване
до водата ми
обичам те щедро
без приливи и отливи
като дете
и даже като куче
обичам те
зная колко
докато смъртта ни раздели
и след това
отвъд мислимото
отвъд реката Стикс
завинаги е твърде бледа дума
обичам те